Постинг
13.02.2016 20:03 -
Brush
Докосвам те,
През структурата
На снега.
Чувствителен и прекроен.
Позволяваш ми
Да съм прозрачен. Може би
е утвърдителната плътност
на твоите ръце.
Подреждаш ме
с упорството на октопод
в настръхващото ми безредие
на боен ред.
Изваждаш ме
В подобие на острие,
Върху което падам. До отчаяние
от колене...
Прегръщаш ме като играчка,
Изтръскана от вехтото небе.
Единственото, което мога
е да искам. Да съм изграден
от всичките излишни части,
Изгубени от мен.