Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2011 14:45 - Енергиен вампиризъм из Родопите
Автор: vita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13837 Коментари: 14 Гласове:
45

Последна промяна: 13.12.2012 17:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image











Родопите не е планина като планините, винаги съм го усещала с душата си. Има нещо магично притегателно и енергийно зареждащо в тази планина, на много места в нея.

Кръстосвала съм я неведнъж, имам си местата, които ако не посетя и на които ако не поседя поне веднъж годишно, не мога да съм същата. И постоянно откривам нови.

Неизчерпаем извор на енергия през всичките сезони, Родопите е гостоприемна и добра. „Ако си глупак, навсякъде можеш да умреш“, беше отговорът на Дидо на предположението ми, че мъчно не ще оцелееш, в случай че се загубиш из тази планина. И може би е прав.

Но ние не сме глупаци. Впускайки се в поредната един-ден-разходка, открихме едно колкото невероятно красиво, толкова и леснодостъпно място. Момчиловата крепост е в самото сърце на Родопите, на десетина километра от Смолян, по пътя за Мадан. След село Подвис вляво към село Ряка, а малко по-нататък свиваме отново наляво за село Градът.

Има упътващи табели навсякъде по пътя, трудно може да се объркаш.

По чакълиран път от селото на километър и половина се стига до голям паркинг и туристически инфоцентър в подножието на хълма на крепостта, ние предпочетохме да тръгнем пеша. Случихме слънчево време – никакъв сняг, а наглед наоколо прилича по-скоро на ранна пролет, отколкото на средна зима.

Изкачването от паркинга отнема не повече от 20 минути, а още от удобната завоеста пътека на места между слънчевите лъчи се разголват лека-полека спиращи дъха панорамни гледки. Затварям очи, не искам да ги знам гледките, усещам какво ме чака горе, искам да го поема с очите си наведнъж, искам да ме блъсне силно.

Смуча аз, смуча от енергията на Родопите...

След още няколко удобни стъпала – беседка – и после самата крепост. Тя не впечатлява с нищо, имайки предвид грабващата вниманието панорама на Родопите.

Легенда свързва крепостта с фигурата на Момчил войвода, а археолозите откриват много артефакти, които я потвърждават.

Разкрита е част от крепостната стена, която се е извисявала на 130 метра между земята и небето и е строена от камък и хоросан с дебели 1,30 м стени. Намерени са доста предмети не само от Средновековието, а и от по-ранни епохи. Специалистите смятат, че на върха е имало древно тракийско светилище от 5 век преди Христа.

За Момчил знам повече от фолклора, отколкото от историята, сега си наваксвам пропуските. В народните песни образът му е на супергерой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.

Мненията на историците обаче са различни и често противоположни – според някои той велик български герой, дал първата жертва в борбата на балканските владетели срещу османското нашествие, според други Момчил е обикновен грабител и разбойник, който намира изгода в политически присламчвания, но преследва собствените си интереси.

Официалната история за него:

Роден в Родопите и без знатен произход, Момчил е оглавил разбойническа чета и е разграбвал граничните райони между България и Византия. Преследван и от двете държави, е намерил спасение на служба при сръбския крал Стефан Душан.

През 1343 г. помогнал на Йоан VI Кантакузин да превзема Цариград и да се провъзгласи за император, за което той го провъзгласил за свой васал в областта Меропа.

По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител.

Момчил обаче водел напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.

През 1344 г. нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромил далеч по-малобройната армия на Момчил в битката при Перитор, където безстрашният предводител намерил смъртта си.

От цялата история на мен ми става ясно едно: и древните траки, и Момчил разбойникът, са имали същия вкус като мен относно избор на място за медитация.

От 1215-метровата височина във всички посоки ширват заоблените вълни на Родопите. Премрежвам поглед, протягам ръце и вече мога да ги погаля – меки и нежни са като кадифе.

Първо се въртях в кръг като пумпал, снимайки трескаво, при това с ясната мисъл, че обективът ми не може да поеме толкова красота. После само се въртях в кръг. После се отпуснах на скалата, премаляла, запъхтяна и опиянена от всичкото наоколо.

Между хълмовете са накацали спретнати махали и селца, в далечината се вижда Смолян, насреща – величественият Перелик и кулата на Снежанка.
На 360 градуса е пищната Родопа планина – винаги се чувствам толкова спокойна в скута й. И хората, родени в недрата й, са като нея – спокойни, бавни, гостоприемни, усмихнати, услужливи, добронамерени.

Не било то точно така, казва Дидо и разправя история отпреди години: той на гости на приятелката си Рада в Смолян, в заведение са. Като по даден знак всички мъже скачат, вадят ножове и вкупом тръгват към него.

„Дръпни се, Радо, ще го колим!“ И то без причина никаква, само защото не е местен. В крайна сметка Дидо се отървал незаклан, но пази друга гледна точка за местните.

Аз ги виждам по друг начин – бабите със забрадките, роклите върху шалварите и шарените престилки, мъжете с каскетите и издаващата леко почерпване походка – всички услужливи и усмихнати на екзотичния си диалект.

На следващия ден сме бодри и с нова дестинация. Вечерта сме успели да преглътнем толковата природна красота с бутилка вино и вече потегляме в обратната посока от Смолян – към Девин, като целта ни е не толкова пещера Ягодина и Дяволското гърло, а пътят дотам.

Минаваме през китното Широка лъка – архитектурен и фолклорен резерват (тук ще обядваме), покрай табелата за с. Гела (тук ще дойдем друг път и специално), покрай блестящи на слънцето огромни ледени висулки на скалите вдясно (да, отново слънчев ден специално за нас) и ту широко разлятата, ту притисната от скали и бързобежната Широколъшка река.

На моменти се разкриват панорамни гледки на зимната, но незаснежена планина, хлъцваш, палиш цигара и мълчиш...

Решаваме спонтанно – първо Ягодинската пещера, после Дяволското гърло.

На 20 километра от Девин. И отново – вляво са огромни скали, вдясно – Буйновската река (началото на река Въча). Тя е оформила Буйновското ждрело. То е най-дългото в България (7 км) и по скромното ми мнение на ценител – най-красивото в България.

Скали, окичени с огромни борове и надвиснали над еднолентовия път, по който едвам пъплим, опитвайки се да поемем с очи всичката величавост наоколо – като наркотик е, а ефектът от него е бездумие, като не броим възклицанията...

Отдавна съм се отказала да снимам. Невъзможна съм, немощна съм с обектива си на това място.

Ягодинска пещера, на 3 км от село Ягодина. Пред пещерата има паркинг и ресторант.

Вътре се влиза само с група на кръгъл час и задължителен екскурзовод. Пещерата е дълга и много красива, а Снежана, за която разбрахме, че не се отъждествява със Снежанка от едноименната приказка, дръпна дълга лекция, от която в крайна сметка запомних, че в пещерата живеят 14 вида прилепи, че общо взето всичко в нея е окислено, както и че след 300 години едни интересни сталагмит и сталактит, наречени „неосъществената целувка“, най-сетне ще я осъществят.

Информация за пещерата може лесно да се намери, затова няма да те отегчавам като екскурзоводката Снежана, от която разбрахме, че бракосъчетанието в пещерата струва 350 лева и която между другото не направи нито една забележка на постоянно снимащите туристи. Тази й функция беше доброволно поета от 9-годишния Радо, който обикаляше от човек на човек и натъртваше: „Снимането е забранено. Ти защо снимаш? М?“

„Расте добро поколение, дано е по-съзнателно от предишното“, отбеляза Снежана и продължи да сочи интересните скални образувания.

След почти едночасов преход излизаме на светло на 700 метра от входа, крачим на подскоци край студения бързей на Буйновската река, в колата и ба-а-авна газ към пещера Дяволското гърло.

Няма по-добро име за нея. Скалите около входа му придават форма на зинала паст. Пещерата впечатлява с нещо рядко срещано – подземен водопад, един от най-големите в Европа. Падащата от 42 метра вода бучи и фучи в оглушителен грохот, разпилява се на пръски и пара в Бучащата зала, кротва за миг и продължава в поредица по-малки водопади.

Каквото е отнесено от реката на Дяволското гърло, не е излязло на изхода й. Преди години придошлите води погълнали 500 кубика дървени трупи – нито една треска не е излязла от другата страна (наречена от местните Дирника на дявола), разказва екскурзоводът. Настръхвам.

Стотици наши и чужди спелеолози са проучвали подземния път на реката, обаче той и досега остава загадка. Легендите разказват как хиляди хора са намерили смъртта си в гърлото на Дяволската пещера.

Излизам от нея леко потисната, макар и да съм изпила почти цяла чаша от Живата вода, която извира в пещерата (чакам да подмладея с поне 15 години!).

На връщане към София не можем да не се накиснем в минералните басейни на Девин. Поне в два хотела в града срещу 8 лева може да се ползва термален басейн, със силни масажиращи струи или по-голям, за плуване.

Зачервен, сгорещен и доста отпуснат си след 37-градусовата вода. Спокойна вечеря пред камина, където косата ми изсъхва бързо. Сега вече съм пълна и заредена – Родопите отново ми вляха сила за живот – безценност в големия град.

Нощ е. По пътя Девин–София не успяваме да видим красивите язовири Въча и Кричим. Заедно с язовир Доспат остават за следваща екскурзия...




Гласувай:
45



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - rodopi
10.01.2011 15:40
edna mnogo krasiva planina!
цитирай
2. анонимен - вампиризъм
10.01.2011 15:42
да е, вита... дано заслужаваш ;)
цитирай
3. vita - анонимен 2
10.01.2011 15:46
кво?!
цитирай
4. анонимен - хареса ми
10.01.2011 15:53

два дни, две еднодневни разходки и толкова много места!
поздрави
цитирай
5. анонимен - vypreki zaglavieto
10.01.2011 16:07
prava si za energiata :)))
mnogo energia ima (v toia) :o
цитирай
6. vita - :)
10.01.2011 16:20
и в него, и в родопите, и в мен най-вече :) бум! амин! адреналин!
цитирай
7. анонимен - Ако ме попитат
10.01.2011 16:54
защо никога няма да напусна България - отговорът ми е "Защото не мога да взема Родопа с мене".Всяка година гледам да я посетя и всеки път откривам невиждани красоти.
цитирай
8. анонимен - Опознай Родината за да я обикнеш
10.01.2011 19:44
Трябва пак да ходя до Родопите ...имам нужда от енергия
цитирай
9. injir - Думата, , вампиризъм, , носи оби...
10.01.2011 20:49
Думата ,,вампиризъм,, носи обикновено негативен смисъл. Освен ако е употребена като шега, защото човеците могат да си откраднат и да се напият с енергията на Родопите.:)
цитирай
10. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
10.01.2011 22:18
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
11. mimayordanova - И пътеписът ти зарежда с енергия. ...
10.01.2011 23:44
И пътеписът ти зарежда с енергия. Благодаря ти.
цитирай
12. анонимен - За обичта към Родопа:
11.01.2011 00:07
Вдъхновено момиче,
Има една истина за Родопа и тя е:
Западните Родопи са география,Източните - история.
<planinitenabulgaria.blog.bg>
Ако имате траен интерес към тази планина,отворете блога.
К.Иванов
цитирай
13. kasnaprolet9999 - Има една книжка, Момчил слиза от ...
11.01.2011 13:47
Има една книжка, Момчил слиза от планината, не помня автора й, но в училище навремето я четяхме групово в часа на класния ръководител. Помня, че с нетърпение очаквахме продължението на поредната глава. Там беше описан като герой, закрилник на народа. Къде са останалите снимки, които си направила, би било интересно да ни ги покажеш.
цитирай
14. chris - Има! Дано съм лош пророк, но. . . ми се ...
25.01.2011 10:22
Има! Дано съм лош пророк, но... ми се струва, че ще ни ги... хм, отнемат... в този ни живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 289355
Постинги: 57
Коментари: 629
Гласове: 1918
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031